Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо чувство, което се споделя от близки, влюбени, и такива, които имат интимни отношения.

Любовта е чувство, характерно не само за хората. За това в чисто биологично-физиологичен аспект е или грижата на родителският индивид към малките, или състоянието, което подтиква полово узрели индивиди да се съвокупят, в резултат на което понякога и възпроизведат. Любов съществува между различните полове и тогава тя се нарича междуполова (хетеросексуалност). Любовта към същия пол се нарича еднополова (хомосексуалност). В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален - е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.

В българския език съществува синоним на думата "любов" - "обич", като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия, освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът "платонична любов", характеризираща се с изпитването на "любовни чувства" от половозрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на сексуален контакт. В преносен смисъл може да означава още страст към нещо (любов към футбола, любов към знанието).

Може би най-доброто обяснение за любовта е дадено от Ерих Фром (посветил една от книгите си на любовта: Изкуството да обичаш). Той казва любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство което повечето хора си мислим че владеем, но не е така. Фром формулира тезата си за любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване, любовта е единственият начин да се постигне единение на базата равенството и така да се спасим от непоносимото чувство за самота и безсилие.

Любовта заема важна роля в религията и религиозните вярвания, и практики. Религиите от една страна говорят за интерперсоналната любов, както е в християнството например - любовта към ближния, от друга страна за любовта към бога и божественото, мъдростта и т.н.

В будизма Kāma (от тук термина Камасутра) е чувствената, сексуалната любов, тя е пречка към пътя на просвещението, тъй като е себична.

Advesa и maitrī са доброжелателната любов. Тази любов е безусловна и изисква изключително себеприемане. Тя е твърде различна от обикновената любов, която е свързана с привързаността и секса.

Има няколко гръцки думи за любов, които обичайно се отнасят към християнските среди.

• Agape. В Новия Завет, agapē е щедра, неегоистична, алтруистична, безусловна. Това е родителската любов, видяна като даваща добро по света, това е начинът по който се възприема, че Бог обича човечеството, и любовта, която християните се стремят да имат към другите.

• Philia. В Новия Завет, philia е човешкият отклик към нещо, което се възприема като възхитително. Също познато като "братска любов".

• Две други думи за любов има в гръцкия език. Eros (сексуална любов) никога не се употребява в Новия Завет. Storge (любов на дете към родител) се среща само в съставната philostorgos (Rom 12:10).